Милиони хора нямаше да бъдат сред нас, ако науката не им беше дала нов шанс.
А мнозина други нямаше да живеят същия живот.
Това не ми пречи да се радвам на хобито си – мотоциклетизма.
Благодарение на иновацията в медицината, вече 8 години живея нормално и мога да изкачвам планини.
За шанса, който ми дава иновацията всеки ден. За шанса да обикалям света и осъществявам мечтите си. За шанса да съм тук и сега.
Онкохематологичните заболявания не са наказание. Те са борба, а победата е много удовлетворяваща.
Искам от живота още, защото животът е в кръвта ми, а мога да дам още на живота и имам какво да взема от него.
Мечтая за деня, в който ракът ще бъде просто едно леко неразположение.
За шанса да дам на пациентите възможността да имат полза от лечението си без тежките странични ефекти на традиционната химиотерапия.
За шанса да върна частици от изгубения живот на хората.
За шанса да правя дълги планински разходки без страх от подхлъзване и фрактури.
За шанса да мога да използвам едно травмиращо преживяване като трамплин и да създам красиви проекти от него.
За шанса майка ми да си спомня детството си в планината.
За шанса да извършвам ежедневни домакински дейности за себе си без страх.
За шанса, който получих да съм здрав и да живея пълноценно!
